Doya Doya Moda Zeynep

doya doya moda zeynep

PŘÍRODNÍ ŽIVLY: VODA FOTO: HYPERLOOP

LES QUATRE ÉLÉMENTS : L’EAU

Val cenis 2017 scij pressbook

Int

er n

Jo u

b fo

r In

ion

ts • S ki Cl u b

al J

n a lis our

ion

al J

our

n a lis ts • S ki C lu b I n

ter

r In

b fo

Jo u

r n a lis

t e s • S k i C lu

r n ali s

Since 195

SCIJ

ti o

C l ic k to op e n t h e c o r r es p o nd i n g pa g es And o r r a . . . . . 2 Bel g iu m . . . . . 2 Bu l g ar ia . . . . 3 –5 C anad a . . . . . 6 – 8 C r oatia . . . . 8 – 1 2 Cz ec h R ep u b li k 1 3 – 1 5 F inl and . . . . 1 6 – 1 9 F r anc e . . . . 1 9 –22 G er many . . . 23 – 24 Hu ng ary . . . 24 – 26 Ir el and . . . . . 26 Italy . . . . . 27 – 3 0 Kaz aks tan . . 3 0–3 3 Nether l and s . . 3 4 R o mania . . . . . 3 5 S er bia . . . . 3 5 – 3 6 S l o v enia . . . 3 7 -3 8 S pain . . . . 3 9 – 4 0 S w ed en . . . . . 4 1 Tu r key . . . . 4 1 – 4 5 U nited King d o m . 4 6 U . S . A. . . . . . 4 6 – 4 7

Val Cenis 2017 Press Book

SCI CLUB INTERNATIONAL DES JOURNALISTES INTERATIONAL SKI CLUB of JOURNALISTS

Val Cenis front page

Andorra

Media: Dona Secret • Title: The most unknown Alps Date: 26 May 2017 • Text: Mari Carmen Grau

Gastrono

26 • Andorra • Núm.

esa, mia, Bell

Maig 2017 • Preu:

Societat

Media: rtbf.be Title: Attacks in Belgium have also affected ... Napoleon Date: May 2017 • Text: Bruno Schmitz

es or, Llibr lar, Mot , Moda, L

Dona Secret

Viatges,

Belgium

Val Cenis front page

Media: rtbf.be, viva cite Title: We are not pigeons Date: May 2017 Text: Bruno Schmitz

INFO

1,50 €

Les attentats en Belgique ont aussi a ecté… Napoléon !

S ENTREVISTE MARC FORNÉ NER CRISTINA FOR Ó MERI DUR N DANIEL DE JUA

ESPORTS A, SILVIO MOREIR ATE KAR PASSIÓ PEL

SANT JORDI, RES FESTA DE LLIB I ROSES

S CELEBRACION O, THÉ BATEIG DEL EL REI DEL DIA

Sophie Bellocq

ipt :vo id( 0); )

Fotos: McGrau

SOCIETAT GO, FOREVER TAN ESPECTACULAR

A IVINDICATIV

DEGANA RE

La végétation a depuis caché nombre des panneaux qui jalonnent la route touristique Napoléon en Wallonie. L'administration wallonne devrait bientôt solutionner ce problème. - © Belga

Bruno Schmitz  Publié il y a 24 minutes

C’est la première fois que Wallonie-Bruxelles Tourisme (WBT) communique des chiffres of ciels de fréquentation. La route touristique Napoléon avait attiré quelque 363 076 visiteurs

L’Esquí Club Internacional de Periodistes (SCIJ) ha celebrat aquest any el seu 63è encontre internacional. I ho ha fet en una estació dels Alps allunyada dels grans circuits, però no per això menys interessant. Dona Secret hi va ser present.

lors de son année inaugurale en 2014. Ces chiffres se basent sur la fréquentation déclarée par les maisons du tourisme et les différents opérateurs touristiques qui opèrent sur ces 90 kilomètres. La route Napoléon suit en fait le parcours de l’armée impériale en Belgique en 1815. Elle passe notamment par Jamioulx, Beaumont, Charleroi, Fleurus, Ligny et s’achève bien sûr au pied de la butte du Lion de Waterloo. Une carte touristique spéci que, des panneaux routiers bruns agrémentés du célèbre chapeau bicorne de l’empereur et même un guide vert Michelin avaient été édités pour l’occasion. Sauf que, depuis, les résultats sont un peu décevants. "2015 était une année particulière avec l’ensemble des célébrations du bicentenaire de la bataille de Waterloo. On a recensé 494 371

Per Mari Carmen Grau

visiteurs sur la route", précise Pierre Coenegrachts de Wallonie-Bruxelles Tourisme (WBT),

L’

"dont 302 563 rien que pour les sites touristiques de Waterloo". Les autorités s’attendaient donc à

estació de Val Cenis, situada als Alps francesos, a tocar de la frontera italiana, forma part de la vall de la Haute Maurienne Vanoise, que comprèn tres estacions d’esquí i uns pobles amb molt encant. Un d’ells, Bonneval-sur-Arc, ha merescut la qualificació de “Le plus beau village de France”. El cim més alt de la zona arriba als 3.752 m i les estacions totalitzen prop de 350 km de pistes d’esquí alpí més 193 km de pistes d’esquí nòrdic. La gastronomia és la típica dels Alps, amb uns formatges extraordinaris, i fondues i raclettes a cada cantonada.

poursuivre sur des bases un peu moindre, mais toujours à la hausse. "Le hic, c'est qu'en 2016, on a recensé 358 621 visiteurs sur la route, dont 159 000 uniquement à Waterloo. C’est donc moins qu’en 2014, même si les chiffres sont plus ables aujourd’hui qu’à l’époque et c'est une petite déception". Du all-in pour passionnés de guerres et d'histoire militaire Côté explications, il y a les attentats du 22 mars bien sûr. "Ils ont freiné pas mal de visiteurs étrangers, alors qu’au niveau belge cela s’est globalement maintenu", justi e WBT. "Mais l’offre doit aussi être enrichie". L’objectif est de porter (et de stabiliser) le chiffre à 400 000 visiteurs par an, dès 2017. Et pour cela, Wallonie-Bruxelles Tourisme sort ses armes. "Nous avons déjà demandé à l’administration wallonne de dégager les panneaux routier recouverts par la verdure. Cela parait anecdotique, mais cela joue beaucoup pour le marketing et pour susciter la curiosité des touristes de passage".

És en aquest marc que va debutar el congrés anual de l’SCIJ, que aquest any va comptar amb la participació de prop de 70 periodistes procedents de 28 països. Andorra participa en aquests encontres des de l’any 1986, i dos anys més tard ja acollia la seva primera trobada internacional.

Ensuite, un nouveau pack "tout compris" va être lancé. Le but est de proposer au visiteur les logements, repas et visites avec une sorte de formule "all-inclusive", ce qui favoriserait aussi des retombées pour les hôtels et restaurants situés sur la route. Ils pourraient être proposés dès le mois de juin, avec pour objectif de séduire les passionnés de ce qu'on appelle le tourisme de mémoire. En n, dernier argument de poids, WBT vient d’être désigné à la vice-présidence de la

Fédération Européenne des cités napoléoniennes. "Et cela, c'est un fameux coup de pouce pour faire notre pub à l'étranger. Cela nous donne un visibilité supplémentaire par rapport à l'ensemble des sites napoléoniens et, donc, des arguments pour convaincre ces touristes.

Durant tota la setmana, a banda de les curses d’esquí alpí i d’esquí de fons, es van celebrar diversos actes, entre els quals va destacar l’assemblea general de l’SCIJ, on es va presentar el proper congrés que se celebrarà a Pamporovo (Bulgària) a finals de febrer del 2018. D’altra banda es va tenir l’oportunitat de visitar el laboratori soterrani de Modane, al mig del túnel de Fréjus, on hi ha el Centre National de Recherche Scientifique, on els científics treballen sobre la física de les partícules i l’astrofísica. •

::: Dona Secret ::: núm. 25 ::: Abril 2017 :::

 

(#)

ELS ALPS MÉS DESCONEGUTS

PARÍS 2024, EL GRAN REPTE Una de les sessions de treball del congrés va estar centrada en la presentació de la candidatura de París per acollir els Jocs Olímpics d’Estiu del 2024. Per aquest repte, la capital francesa s’ha preparat a fons, ja que vol aconseguir ser la seu d’aquesta manifestació, que no visita la ciutat des del 1924. Per aconseguir-ho, haurà de mesurar-se amb la ciutat de Los Ángeles, l’única oponent en aquesta última fase, que es resoldrà a Lima el 13 de setembre proper. Al seu favor, París juga amb el carisma de la ciutat i també amb el fet que la gran majoria dels equipaments necessaris estan ja construïts. A més, 100 anys justos separarien l’última cita olímpica de la futura, tot un centenari que una gran majoria de francesos volen escriure amb xifres d’or.

:vo :vo :vo (0);) id( id( id( 0); 0); 0); ) ) )

D'autant que c'est un public très spéci que, et donc déjà intéressé, qui vient chercher ce genre d'info". La plus lente des routes Napoléon Et parmi ces autres routes Napoléon d'Europe, l'une est plutôt insolite. Il s'agit de la plus longue piste verte de ski du continent. Elle descend sur plus de 10km dans la station française de Val Cenis en Savoie. Une route plutôt lente , il faut l'avouer, mais qui vaut le coup d'oeil. Elle a été érigée sous l'empereur pour relier la France à l'Italie en 1805. De quoi peut-être donner des idées aux passionnés d'histoire pour leur prochain séjour à la montagne.

Media: Bacchus Title: Beaufort, reblock and the other stars of Savoy Date: December 2017 • Text: Veselina Marinova

Bulgaria

Val Cenis front page

3 стр. 108

стр. 105

СИРЕНЕ

стр. 104

стр. 109

Реблошон и другите

и другите звезди от Савоя Веселина Маринова

стр. 106

Ако бях опитвала някога бофор, то по необясними и непростими причини не помнех. По-лесно ми е да приема, че никога не съм попадала на него, защото ми се струва незабравимо. Ски центърът Вал Сени е в долината Мориен – една от четирите в Савоя, заедно с Бофортен, Тарантез и Вал д’Арли (От Савоа), които произвеждат бофор – силно и деликатно сирене, ароматно, но ненатрапчиво, с характер, но не агресивно. Може да го ядеш всеки ден, основна съставка е на савойското фондю, но пък и присъствието му на десертна дъска със сирена придава на селекцията изисканост и издава познаваческата натура на селекционера. Защо не е особено известно по света, за мен остава мистерия – засенчват го вероятно по-популярните му братовчеди грюер и комте (познато още като грюер де Комте). Тези алпийски сирена – едното швейцарско, а другото френско, са прочути (особено грюер) и заедно с бофор, общо взето, споделят едни и същи характеристики. Понякога се правят доста високо в Алпите и питите им са огромни и тежки барабани. Алпийските твърди и полутвърди сирена са обикновено с измита в саламура кора и отлежават много по-дълго от меките сирена. Често става въпрос за многомесечно зреене, докато при меките то рядко надхвърля четири седмици. стр. 107

104

105

Бофор, реблошон

Вероятно някой галантен господин в желанието си да изрази своя възторг от сиренето бофор го е сравнил с шикозна френска дама, до чието приятелство всички се домогват… Лично аз не правя асоциация между претенциозна французойка и плътното алпийско сирене с богат аромат на билки, ливади и мандра. Но сравнението не е неуместно, доколкото и тя, и бофор са изискани и елегантни - и още как. С тази разлика, че в родните си алпийски долини във френска Савоя бофор изобщо не е недостъпен, напротив, всеки може да се сприятели с него, защото е на всяка крачка – в магазини, в магазинчета и в кръчми. Дори на 2000 м надморска височина, в ресторантите на ски-пистите – и там ще си вземете малка дъска със сирена, където бофор е сред главните герои, или лучена супа с бофор, а може би гъста гъбена супа, отново с бофор… От случайно дочут разговор между американски колеги скиори става ясно, че след четири дни на ски в Савоя те копнеят за „вечеря без сирене“… Въпрос на вкус, разбира се – никой от нашата група няма нищо против бофор всеки ден, особено по родните му места. Или реблошон, или абонданс, или том де Савоа, или местното синьо сирене Blue de Bonneval.

Реблошон (AOP Reblochon de Savoie) се прави традиционно в долините Тон и Арли, а люлката на производството му е масивът Арави. То също е фантастично сирене – напълно различно като стил и метод на направа от бофор. И също присъства почти на всеки обяд и вечеря във Вал Сени, за голямо удоволствие на част от колегите ни, които предпочитат този стил. Питите са малки (250 г и 500 г), сиренето е меко и се разтапя сладостно – затова го използват за една от звездите на местната кулинария, тартифлет. Подобно на един солиден пататник тартифлет е планинска калорийна бомба, но с поизискан вкус: комбинация от картофи на тънки филии, резени бекон, сметана, лук, подправки, а отгоре загърнато с разтопен и запечен реблошон. Ако попаднете на реблошон, пригответе си тартифлет непременно!

Коричката на реблошон е тънка, жълто-оранжева, покрита с бяла плесен, а самото то е кремообразно и има каймачен вкус с леки лешниково-орехови нотки. Оптималният му период на зреене е от 3 до 4 седмици. Интересна е историята с името му, която ни връща към ХІІІ век и към един вид данъчна измама: фермерите в долината Тон издоявали само частично кравите си пред своите господари или бирници, за да намалят данъка за ливадите, които ползвали и който се определял въз основа на количеството произведено мляко. След като останели сами, те ги издоявали повторно – reblocher на френски, и правели от това мляко (по-гъсто и маслено) сиренето Reblochon.

Малкото козе сирене шевротен (AOP Chevrotin) с бяла коричка и деликатно уханна бяла сърцевина получава своето наименование за произход през 2002. Произвежда се в четири алпийски масива: Мон Блан, Шабле, Аравис и Бож. Опитваме го в предястие – необичайно, но изключително богато и балансирано съчетание със свежи зеленчуци и скариди. За ементал де Савоа (IGP Emmental de Savoie) се срещат мнения, че това е най-добрият ементал изобщо: ароматен и еластичен, деликатен, млечно-каймачен, с чист тревисто-млечен аромат с плодови нотки и една идея по-малки дупки, т.е. очички. Питите са с впечатляващи размери и тежат близо 70 кг, като всяка една изисква почти по 1000 литра мляко! Савойският ементал също е сред важните съставки на савойското фондю.

Том де Бож (AOP Tome des Bauges) е единственото от многобройното семейство на сирената Tomme, чието име се пише с едно m - Tome des Bauges. Причината е, че на савойския диалект toma означава „сирене, направено по високопланинските пасища“. Това е едно чудесно рустикално сирене, което доставя удоволствие в найразнообразни случаи – от специална вечеря до сандвичи за пикник.

Абонданс (AOP Abondance): една долина, една порода крави, едно сирене! През Средновековието монасите от манастира „Сент-Мари д´Абонданс“ разчистили земи за пасища в долината Абонданс в масива Шабле, От Савоа, и избрали породата крави, от чието мляко щяло да се прави вкусното полутвърдо сирене, наречено на долината. То веднага пожънало успех – това сирене присъствало на папската трапеза в Авиньон през ХІV век. С нежната си гъвкава текстура, деликатен лешников акцент във вкуса и известна пикантност, то печели небцето и сърцето на всеки любител на добрите сирена.

Том де Савоа (Tomme de Savoie) е много старо сирене, което фермерите правели през зимата, докато животните са в обора. Те избивали масло от каймака, а от останалото мляко правели сирене том за нуждите на семейството. Така се получавало едно ароматно и вкусно, но подиетично сирене, съвсем в крак с модерните идеи за здравословно хранене.

стр. 110

стр. 111

108

СИРЕНЕ

Раклет де Савоа (IGP Raclette de Savoie) е най-новото попълнение в групата на сирената от Савоа с географско указание, от тази година. Името му безпогрешно предизвиква представата за зимни вечери с приятели след цял ден на ски. Всъщност обаче още в средните векове фермерите и пастирите са хапвали печено сирене, а терминът raclette се появява през 1874. Вярно е, че подчертано гъвкавата кремообразна текстура на Raclette de Savoie си плаче то да се яде разтопено.

109

СИРЕНЕ

те хижи; и зимен бофор – от млякото през студения сезон, което е и по-концентрирано, заради храненето на животните с фураж. Досещате се, че високопланинският хижарски бофор е с много специално качество и съответно е най-скъп. Само след няколко дни по снежните писти всички бяхме в плен на бофор, но и на реблошон и останалите местни сирена – кой повече, кой по-умерено. Така или иначе никой не си тръгна от Вал Сени без хладилна чанта, натъпкана със сирена. Замалко да забравя: в тази част на Савоа правят и сурово сушени колбаси с бофор! Вкусът е чисто умами, или вкусът на най-вкусното – сурово сушено мляно говеждо, омесено с бофор.

На аромат и вкус Подобно на други алпийски сирена от сурово краве мляко в големи пити бофор има вкус на билки и диви цветя, растящи по планинските ливади, където пасат кравите. Отличава се с кадифена чистота – богато е, комплексно и плътно, с усещане за каймачена сладост и далечен, приятен дъх на мандра. Пасторалната мекота съвсем не пречи на характера му – завладяващо деликатен и заедно с това пикантен.

Бофортиански настроения Сиренето бофор се появява, след като общината Бофор в От Савоа е наречена така през ХІІ век. Твърдото жълто сирене се произвежда от мляко на кравите от местната савойска порода тарин (тарантез), а също и от абонданс. Всъщност то се прави само на територия от 450 000 хектара в така наречения регион Рона-Алпи, от който са част департаментите Савоа и От Савоа. Точно върху обширните пасища в района на Бофор (долините Бофортен, Тарантез, Мориен и Вал д'Арли) се намират най-големите френски ски зони: ле Сези и Еспас Диаман, Сен Сорлен д’Арв и ле Сибел, Мерибел и ле Троа Вале, а отскоро и Вал Сени в От Мориен Ваноаз. Огромните пити бофор тежат понякога над 50 кг, а отстрани са вдлъбнати (като макари). Според преданията в миналото тази форма помагала на фермерите да ги закрепят с колани на гърба на мулетата и да ги транспортират през планинските проходи. По-вероятното обяснение е, че за калъп са използвали големи обръчи от буково дърво, които стягали и получавали тази форма. Бофор се прави в типичния за алпийските сирена стил – сиренината се изпича, но в сравнение с грюер на малко по-ниска температура (54 градуса С). После се пресова за 20 часа в споменатия обръч, преди питата да бъде потопена за кратко в саламура. Следват всекидневно сухо осоляване и обръщане върху дървени рафтове от смърч за 1-2 месеца. Бофор има защитено наименование за произход (AOP) още от 1968 г. – малко са френските сирена, сертифицирани преди него. Производството му е подчинено на сезоните и има три различни типа: летен бофор, от лятно мляко, издоявано от юни до октомври; d’Alpage, или от лятно мляко от едно-единствено стадо, направено високо в планински-

106

Бофор е със светлозлатист цвят и, когато е много добре отлежал, в гладката му и стегнатогъвкава твърда структура се усеща едва-едва далечна приятна зърнистост, като при пармиджано например – това е аминокиселината тирозин, която се образува при сложното преобразуване на белтъчините… Сещате се, онези фини зрънца, които толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите твърди сирена.

Вековни знания и умения Сиренарството в Савоя има безспорен културен и икономически принос. Повече от 2000 производители на мляко осигуряват 325 милиона литра мляко (80% от него се преработва в продукти с наименование за произход или географско указание), 60 млекопреработвателни кооператива и повече от 340 фермерски или мобилни мандри по високите пасища. Количеството мляко е пренебрежимо малко в сравнение с това на цяла Франция – то представлява едва 1,5% от националното производство, но годишно дава 32 000 тона сирена с качествени марки, или 15% от френските сирена с апелация (наименование за произход или географско указание).

Близо до кората във вкуса му има усещане за орехово масло, а пò към центъра то се измества към кашу или шамфъстък – акцентът на ядки взима връх над нюансите на сено и пикантните лучени нотки. Кората се формира, като покриват питите със смес, наречена във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от саламура, суроватка и надробени остатъци от стари сирена, благодарение на която се оформят кората и най-външният слой. Всъщност, знаете ли, тази смес, морж, съдържа най-малко 480 различни вида бактерии и точно благодарение на тях сиренето узрява и вкусът му разцъфтява! Естествено тези са от „добрите“ микроорганизми, които обезвреждат развитието на „лошите“.

Сирената се правят по наистина древни традиционни методи, днес усъвършенствани по най-рационален начин с модерно оборудване и технологии, а качеството е гарантирано чрез стриктно придържане към строго определени спецификации, установени и контролирани чрез защитените наименования за произход и защитените географски указания (AOP и IGP).* За да отговаря на установените спецификации, всяко савойско сирене трябва стриктно да се придържа към методи и технологии, утвърдени вследствие на вековни практики, и към използването на традиционно оборудване. Естествено оборудването е осъвременено, за да отговаря на модерните хигиенни стандарти, а някои стъпки дори са премахнати за улеснение на производителите, но традициите все така се спазват и са описани в спецификациите.

107

СИРЕНЕ

110

Да живее непастьоризираното мляко! Наистина е така, всички савойски сирена се правят от сурово, непастьоризирано мляко и местните се гордеят с този факт. Непастьоризираното мляко позволява да се запазва естествената микрофлора в него и няколкото дузини различни видове бактерии да изиграят своята незаменима роля за формирането на аромата, вкуса и текстурата на тези сирена – такива, каквито са били от векове. Затова млякото не се подлага на никакви операции, които биха редуцирали или променили млечната флора (топлинна обработка, микрофилтрация). Преработва се много скоро след издояването (в рамките на максимум 24 часа), като извън ежедневните лабораторни анализи във всяка мандра има изградена изключително модерна система за независими анализи и мониторинг на хигиената и качеството. Това е възможно благодарение на наименованията за произход, които имат за цел и мисия да се съхраняват автентичният вкус и традициите в производството, като заедно с това се спазват всички съвременни изисквания за хигиена и безопасност.

Зреене или l'affinage От историческа гледна точка сиренарството е начин да се използва и запази млякото, а отлежаването/зреенето на сирената оптимизира тяхното съхранение. Французите имат специален термин affinage – така се нарича контролираното зреене. Коренът на думата казва всичко. Майсторът по зреенето (affineur) използва наистина вековни знания и умения, за да настрои фино продукта – да даде възможност на сиренето да достигне своята зрялост и да покаже спецификата си в пълния й блясък, да изрази ароматно и вкусово тероара и характера на млякото, послужило за суровина. Савойските Алпи са омайващо място. И макар че скиорите страстно обичаме зимните планини, вкусът на сирената в Савоа ме накара да си представя същите тези върхове и баири, покрити с треви, и страстно да пожелая да вдъхна аромата на въздуха през лятото. Всъщност уверявам ви, че пътуване в Савоя си заслужава дори само заради сирената и всички вкусни ястия с тяхно участие – без значение в кой сезон.

Преди време стана ясно, че част от жителите на Албервил се захранват с ток, произведен от отпадъчен продукт от производството на сиренето бофор! Звучи невероятно, но всъщност нова електроцентрала, от която се захранва градчето, работи със суроватката от бофор, която се превръща в биогаз, смес от метан и въглероден диоксид. Суроватката се оставя в резервоар с бактерии, където естествена ферментация произвежда метан. След това газът се подава през двигател, който загрява водата до 90° С и генерира електроенергия. Тази енергия е достатъчна за домакинства с около 1500 души.

*ЗНП и ЗГУ стриктно отчитат връзката на продукта с мястото му на производство, с традициите и оттам с природните, социалните и културните аспекти. Докато за продуктите със ЗГУ е позволено някои от етапите на производство или пък произходът на първичната суровина да са на други места, защитеното наименование за произход означава, че целият процес - от добиването на суровините до опаковането, трябва да е в определения географски район.

111

СИРЕНЕ

стр. 108

стр. 109

Media: Divino Title: How old are they? Wines under the Alps Date: January 2018 • Text: Milena Dimitrova

WINE & SCIENCE

Bulgaria

За най-голямата подземна лаборатория в Европа се влиза от тунела Фрежус. В недрата на Алпите изучават неутриното, търсят доказателства за произхода на планетата и датират вина, храни и почви по естествената им радиоактивност. Далеч не всички туристи, скиори и екскурзианти, пътуващи с кола от Италия към Франция, са чували за подземната лаборатория, скрита под тунела Фрежус, откъдето обичайно се влиза от Италия във Франция. Това е по-удобният и по-краткият път под Алпите за редица дестинации в сравнение с другото подземно шосе, което е доста по-дълго и минава под върха Мон блан. Тунелът Фрежус влиза под повърхността в италианския град Бардонекия и още от входа му над кабините за граничен контрол са надвесени страховити планински масиви. Двулентовото шосе се качва пак над земята във френския град Модан след по-малко от 13 км. Те се изминават със задължителната постоянна скорост 75 км – ни повече, ни по-малко, със строга регулация и глоби. Таксата за кола в едната посока е 50 евро, за отиване и връщане – малко над 70.

Как датират стари вина под Алпите

Че пътното строителство е сравнително ново – от 1982 г., личи и по дизайна на бордюрите, с които разделят лентите за автомобили, автобуси и камиони. Панелените блокове завършват с издължени и леко повдигнати дъги точно както се извива аеродинамичната форма на ските. И този детайл заедно с дежурещите в разширенията патрулни автомобили на пътната полиция, високопроходима техника и противопожарни камиони, въздействат върху естествения човешки инстинкт за страхопочитание към природните стихии и към суровия „покрив на Европа“, както по ред основателни причини наричат Алпите. Та нали всичко високопланинско на всякакви езици се казва и „алпийско“? Разбира се, че и зъберите на околния пейзаж, и климатът, и мразовитият въздух тук са алпийски. А град Модан е отправната точка към няколко зимни курорта с национална и европейска слава, обединени в туристическия клъстър на Савоя и Мон блан. Един от тях например е Бесанс, националният център на Франция за ски бягане и биатлон, другите са групирани по хребетите над няколко долини от Савойските Алпи като От Мориен, Тарантез, От Ваноаз, в това число например са и Шамони, Тинь, лез Арк, Вал Сени.

Милена Димитрова Милена Димитрова, утвърдена наша журналистка, посети Laboratoire Souterraine Modane по време на световната среща на Международния ски клуб на журналистите през 2017, състояла се във Вал Сени, недалеч от Модан…

През 2017 Gourmet Publishing публикува на български език свръхинтересната за виноценители документална книга „Оцетът на милиардера“, която ни запознава отблизо със съдбата на знаменити стари вина, предполагаемите афери с тях, както и със страстта, понякога болезнена и рискована, на определени личности към скъпите, почти митични стари бутилки. В книгата се разказва как в лаборатория, изкопана на дълбочина 1700 м под земната повърхност, на френско-италианската граница учените датират ценни вина от времето на Джеферсън, за да установят дали са фалшиви или истински.

108

109

стр. 110

Ако пътуващите през тунела Фрежус не знаят, че в него се намира единствената в Европа подземна научна лаборатория, един от шестте научни центрове в целия свят, които изолират опитите си от космическата радиация, може и да не забележат желязната врата в стената на тунела. Входът за подземната лаборатория се намира точно по средата на тунела. В нея може да се влезе само ако тръгнете от Бардонекия по посока към Модан и само ако управата на Фрежус ви ескортира и спре движението в тунела, докато слезете пред неотличимата иначе желязна врата и тя се отвори пред вас. По подземния път няма отбивки встрани, нито аварийна лента, нито паркинг. Когато има посетители за лабораторията, от съображения за безопасност и на посетителите, и на движението на превозните средства два пилотни автомобила затварят Фрежус още от Бардонекия и преграждат несекващия поток от коли и камиони, докато слезете, докато ви отворят и докато пътното платно се освободи от хора. Лабораторията е построена точно под алпийския връх Фрежус, който е само с 2 м по-нисък от нашата Мусала в Рила. Издига се точно на 2923 м надморска височина, а самата лаборатория е вкопана на още 1700 м под земята. Като се прибави и денивелацията на тунела, става ясно как е постигната преградата от близо 4800 м по вертикал от земя, скали и камък до помещенията на изследователите. Учените обясняват колко е важен този буферен слой за изолацията на лъчението от Космоса. Средно по 8 милиона частици от космически лъчи попадат всеки ден върху един квадратен метър на земята. В лабораторията под естествената бариера от 4800 м при същите условия за ден на квадратен метър са засечени само 4 частици от космическите лъчи.

WINE & SCIENCE стр. 111

Кодът SHIN е за проучвания на супертежки елементи.

тилка, проба от растения, почви, археологически реликви, метали и всякакви органични и неорганични съединения.

От 1988 г. и досега основната дейност продължава да бъде разбирането за природата на нашата Вселена – произходът й, еволюцията, съставът.

Разгърнат е цял клон приложни изследвания, които по радиоактивните нива дават данни за състава на земната кора или на леда, който я покрива. Какъвто е случаят с образците на почви от Антарктида, които се датират в лабораторията във Фрежус. Изследват се по 200 спектъра в 48-часови проби, като възрастта на ледовете се свързва с датите от известните ерупции на вулкани.

От 2016 г. френските изследователи в сътрудничество с канадски учени движат и проект, с който да се измерва масата на неутриното. Експериментът цели да се охарактеризира какво представлява тази частица на атома, невидима с невъоръжено око, чието съществуване обаче би оспорило теорията на Айнщайн. Именно за неутриното бе присъдена една от Нобеловите награди през 2015 г. За тези проучвания е съоръжен новият детектор Немо 3, който тежи 200 тона и работи със 17 гама-спектрометри. Водят се и други мултидисциплинарни изследвания, най-атрактивни си остават приложните изследвания.

Твърди се, че няма друго място в света – нито под земята, нито над нея, където космическата радиация да е практически изолирана. В света има общо 6 такива научни центъра, но в Европа този е единствен и целият свят признава като най-добри точно неговите показатели. Лабораторията е строена от французите и принадлежи на френската държава, въпреки че работи в тясно сътрудничество и в мрежа от над 100 университета, лаборатории и експериментални институти от цял свят. Същинската експериментална част на научния център в тунела Фрежус се управлява солидарно от Университета в Гренобъл и от Националния институт по ядрена физика и физика на частиците към Националния център за научни изследвания в Париж. Седалището обаче – като постоянен адрес и административен персонал – се намира в няколко сгради в град Модан. За експериментите, които се правят в тунела Фрежус, е особено важно да се намали до абсолютния минимум космическото излъчване и да се изолира даже обичайната радиация от приблизително 3000 бекерела, която всеки човек носи около себе си. Активността на едно радиоактивно тяло е броят на разрушените атоми за една секунда и тази величина се измерва в бекерели. Няколко примера: в един литър морска вода има 15 бекерела, в един възрас-

тен човек, който тежи 70 кг, може да стигне до 7000 бекерела, а в 1 грам радиум – 37 милиарда бекерела, разказва инж. Гийом Варо от Подземната лаборатория в Модан. Той подчертава, че лабораторията не е секретна и посреща по няколко пъти седмично групи от професионални и непрофесионални любители, студенти, ученици и медии. Смята се, че отворените врати и прозрачността в управлението на лабораторията я правят разпознаваема, поддържат интереса и публичния й имидж. В момента 12 физици, инженери, техници се трудят денонощно на смени в лабораторията, а различните експерименти ги свързват в мрежи с над 100 институти, университети и центрове по целия свят. За пробите използват ръкавици, изчистени от всякакъв талк и пудра против слепване, дава пример Шарлот Ричио, старши техник от Подземната лаборатория в Модан. В подземната лаборатория температурата постоянно е 27-28 градуса. Била е съоръжена, когато е открит и тунелът Фрежус, през 1982 г., за да изпълни френско-германски експеримент, целящ да измери възможната нестабилност на протоните като основна компонента на атомното ядро. Преди години са измервали и периода на полуразпад на елементи от Вселената, но установили грешки в подхода и тази задача останала недовършена. Какви експерименти се правят в момента, в който заедно с други посетители любители разглеждаме компютърните зали, складираните слитъци мед и олово, касетите с различни проби и приспособления? По програмата „Еделвайс” изследват черната материя.

110

Какво показват те и как? С детектори, разработени на базата на елемента германий, става възможно да се засичат минимални, пренебрежими до неотдавна нива на радиоактивност. Лабораторията във Фрежус е единствена в света, която разполага с 14 такива детектора, долавящи ултраниски фонови данни за радиация. Те се използват, за да се установи чистотата на материалите и по този начин да се допълнят представите за качеството на околната среда и да се правят прецизни експертизи на субстанции и елементи. Точно с тези детектори и по радиоактивните изотопи, които те долавят, се измерват възрастта и автентичността на бутилирани вина, претендиращи да са много стари. Доказано било, обяснява Шарлот Ричио, че виното „помни” радиоактивния фон от времето, когато е било направено. По този метод, без да се отварят 100- или 200-годишни бутилки, се установява дали са истински, разказва Шарлот Ричио. Вината се датират по естествената им радиоактивност, или по-точно чрез измерване на радиоактивни изотопи, които се откриват и в течността, и в стъклото на бутилките. След аварията в Чернобил например в атмосферата е установен изотоп на цезий 137. Вината, произведени през 1986 – годината на аварията – и след нея, съдържат в състава си този изотоп или, с други думи, съхраняват в „паметта” си това събитие. И когато детекторът засече наличието точно на този изотоп на цезий 137, с категоричност се твърди, че реколтата е след 1986 г. Няма как, твърдят учените, ако изотопът е наличен, виното да е по-старо.

По същия метод се мерят съставът и произходът на различни вещества, храни, ценни предмети, археологически находки. След аферата с „оцета на милиардера“ най-популярните изследвания чрез радиоактивните изотопи в подземната лаборатория са за възрастта и автентичността на бутилирани вина. А се е случвало да разкрият търговска измама и с декларирания произход на сушени манатарки. Изследването на проби нерядко изправя учените пред странни на пръв поглед въпроси. „Веднъж, тествайки археологически проби, се наложи да размишляваме по въпроса имало ли е мухи по времето на викингите“, даде пример Шарлот Ричио. Изненадващо някой от групата вдигна ръка: бил ходил в селището на викингите Йорвик в английския град Йорк и там научил, че при археологически разкопки в къщите отпреди десет века историците открили ларви на домашни мухи и цели колонии от бълхи, въшки, бръмбари и червеи. Шарлот Ричио закима окуражаващо, това беше верният отговор. Изследванията в Подземната лаборатория в Модан също са потвърдили наличието на инсекти, а с тях и съмненията на археолозите относно хигиената на храбрите викинги.

Ако сте любопитни да разберете как точно в Подземната лаборатория в Модан са правили опити да датират с германиев детектор ценни бутилки Бордо, вероятно притежавани някога от Джеферсън, потърсете документалния бестселър на Бенджамин Уолъс „Оцетът на милиардера“, издадена на български език от Gourmet Publishing.

За друг изотоп - 16,37, пък е доказано, че се появява точно 32 години след пускането на ядрената бомба над Хирошима. Наличието му индикира с категоричност възрастта на изследваната проба. А веществото, което се изследва, може да е течност, напълно затворена и запечатана бу-

111

WINE & SCIENCE

Bulgaria

Media: Eva Title: The Alpinen mariage with Italy and France Date: January 2018 • Text: Milena Dimitrova

Val Cenis front page

Bulgaria Начало

За нас

Text: Veselina Marinova

Контакти

Рецепти

Начало

За храната

Статии

Бофор е приятна със светлозлатист цвят и, при когато е много добре отлежал, в е далечна зърнистост, като пармиджано например – това гладката му и стегнато-гъвкава структура усеща едва-едва аминокиселината тирозин, коятотвърда се образува при се сложното далечна приятна зърнистост, като при пармиджано например – това е преобразуване на белтъчините. Сещате се, онези фини зрънца, които аминокиселината тирозин, която се образува при сложното толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите преобразуване твърди сирена. на белтъчините. Сещате се, онези фини зрънца, които толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите твърди сирена.

Media: Menu Title: Beaufort, the rebellion and the others stars of Savoy Date: December 2017 • Text: Veselina Marinova Ако бях опитвала някога бофор, то по необясними и непростими причини не помнех. По-лесно ми е да приема, че никога не съм попадала на него, защото ми се струва незабравимо. Споменатата вече долина Мориен, където е ски-центърът Вал Сени, е една от / четирите в Савоя, заедно с Бофортен, Тарантез и Вал д’Арли (От Савоа), които произвеждат бофор – твърдо алпийско сирене, Всичко ароматно, но деликатно, с характер, но не агресивно. Може да го ядеш всеки ден, основна съставка е на савойското фондю, но пък и присъствието му на десертна дъска със сирена придава на селекцията изисканост и издава познаваческата натура на селекционера.

Световна кулинария

Бофор, реблошон и другите звезди от Савоя

Защо не е особено известно по света, за мен остава мистерия – засенчват го вероятно по-популярните му братовчеди швейцарския грюер и френското конте (познато още като грюер де Конте). Тези три алпийски сирена общо взето, споделят едни и същи характеристики. Понякога се правят доста високо в Алпите и питите им са огромни и тежки барабани. Алпийските твърди и полутвърди сирена са обикновено с измита в саламура кора и отлежават много по-дълго от меките сирена. Често става въпрос за многомесечно зреене, докато при меките то рядко надхвърля четири седмици. Бофортиански настроения Сиренето бофор се появява, след като общината Бофор в От Савоа е наречена така през ХІІ век. Твърдото жълто сирене се произвежда от мляко на кравите от местната савойска порода тарин (тарантез), а също и от абонданс. Всъщност то се прави само на територия от 4500 декара в така наречения регион Рона-Алпи, от който са част департаментите Савоа и От Савоа. Огромните пити тежат понякога над 50 кг, а отстрани са вдлъбнати като макари. Според преданията в миналото тази форма помагала на фермерите да ги закрепят с колани на гърба на мулетата и да ги транспортират през планинските проходи. По-вероятното обяснение е, че за калъп са използвали големи обръчи от буково дърво, които стягали и получавали тази форма.

В Савойските Алпи сирената са почти винаги в главната роля на всеки кулинарен спектакъл. Френската планинска област е известна с осем различни сирена с апелации (AOP - защитено наименование за произход или IGP - защитено географско указание): бофор, абонданс, реблошон, шевротен, том де Бож, том де Савоа, ементал де Савоа и раклет – вкусни, интересни, различни – произвеждани винаги и само от непастьоризирано мляко. Почти няма местна рецепта без ароматното им присъствие и за една седмица на ски във Вал Сени над градчето Модан успяваме да опитаме и осемте – както в най-различни превъплъщения, така и на дъска със сирена, по стара френска традиция. Но в нашата долина, наречена Мориен, безспорната звезда е бофор – принцът на грюерите, както го нарича Брия Саварен. Затова и ще започнем с него. Вероятно някой галантен господин в желанието си да изрази своя възторг от сиренето бофор, го е сравнил с шикозна френска дама, до чието приятелство всички се домогват… Лично аз не правя асоциация между претенциозна французойка и плътното алпийско сирене с богат аромат на билки, ливади и мандра. Но сравнението не е неуместно, доколкото и тя, и бофор са изискани и елегантни - и още как. С тази разлика, че в родните си алпийски долини във френска Савоя бофор изобщо не е недостъпен, напротив, всеки може да се сприятели с него, защото е на всяка крачка – по пазарите, магазини и кръчми. Дори на 2000 м надморска височина, в ресторантите на ски-пистите – и там ще си вземете малка дъска със сирена, където бофор е сред главните герои; или лучена супа с бофор, а може би гъста гъбена супа, отново с бофор… От случайно дочут разговор между американски колеги скиори става ясно, че след четири дни на ски в Савоя, те копнеят за „вечеря без сирене“… Въпрос на вкус, разбира се – никой от нашата група няма нищо против бофор всеки ден, особено по родните му места. Или реблошон, или абонданс, или том де Савоа, или местното синьо сирене Blue de Bonneval.

НАЧАЛО

Ако бях опитвала някога бофор, то по необясними и непростими причини не помнех. По-лесно ми е да приема, че никога не съм попадала на него, защото ми се струва незабравимо. Споменатата вече долина Мориен, където е ски-центърът Вал Сени, е една от четирите в Савоя, заедно с Бофортен, Тарантез и Вал д’Арли (От Савоа), които произвеждат бофор – твърдо алпийско сирене, ароматно, но деликатно, с характер, но не агресивно. Може да го ядеш всеки ден, основна съставка е на савойското фондю, но пък и присъствието му на десертна дъска със сирена придава на селекцията изисканост и издава познаваческата натура на селекционера.

TRAVEL GUIDE

сирене! През Средновековието монасите от манастира Сент-Мари д Абонданс разчистили (AOP Abondance): една долина, една порода крави, едно ´Абонданс земи за пасища в долината Абонданс в масива сирене! През Средновековието монасите от манастира Шабле, От Савоа, и избрали породата крави, от чието Сент-Мари мляко щялод да ´Абонданс разчистили земи за сирене, пасища наречено в долината масива се прави вкусното полутвърдо наАбонданс долината.в То Шабле, От Савоа, иуспех избрали породата от чието щяло да веднага пожънало – това сиренекрави, присъствало на мляко папската се правиввкусното сирене, наречено на долината. То трапеза Авиньон полутвърдо през ХІV век. С нежната си гъвкава текстура, веднага пожънало успех – това на папската деликатен лешников акцент въвсирене вкуса иприсъствало известна пикантност, то трапеза небцето в Авиньон през ХІVнавек. С нежната печели и сърцето всеки любителси нагъвкава добритетекстура, сирена. деликатен лешников акцент във вкуса и известна пикантност, то печели небцето и сърцето на всеки любител на добрите сирена.

Малкото козе сирене шевротен (AOP Chevrotin), с бяла коричка и деликатно уханна бяла сърцевина получава своето наименование за Малкото козе шевротен (AOP с бяламасива: коричкаМон и произход презсирене 2002. Произвежда се в Chevrotin), четири алпийски деликатно уханна бяла сърцевина получава своето в наименование Блан, Шабле, Аравис и Бож. Опитваме го запечено предястие – за произход през 2002. Произвежда се в четири алпийски масива: Мон необичайно, но изключително богато и балансирано съчетание със Блан, Шабле, Аравис и Бож. Опитваме го запечено в предястие – свежи зеленчуци и скариди. необичайно, но изключително богато и балансирано съчетание със свежи зеленчуци и скариди. За ементал де Савоа (IGP Emmental de Savoie) се срещат мнения,

Бяхме чели, че в алпийския френски курорт Вал Сени ски сезонът е до Великден. И както се вижда от снимките, това не е само тур-операторска лакардия. Кадрите са от края на март, началото на април. Горе на 2800 м надморска височина, снегът и пистите са както през топ сезона около Коледа. По-надолу към 1500 м, на обяд снегът вече омеква и става малко „чупи крак”. Но затова пък те докарва точно до вратата на хотелската скиорна. Ратраците привечер са много грижовни, за да подсигурят задължително и през април подходите от хотелите към трасетата и обратно. За да се случва наистина това, на което му викат „Ski In/Ski Out” – т. е. хотелът да е на пистата. Или образно казано пистата „минава” през хотела. Не ти трябват бусове и шатъли с разписание и без, нито свръх платените (в България) паркинги. Френска му работа. Нашият хотел „Residence VVF Rive Gauche”, видно и от името му в превод от френски се намира на левия бряг на реката. Става дума за планинската река L’Arc в градчето Lanslevillard. Там, както и в съседното градче Lanslebourg преобладава спокойна архитектура, максимум 4 етажа, рядко са 5. С достатъчно камък – масивен, не е китайския, познат ни от складовете на Топливо. Заедно с още три близки селища, те образуват ски и планинския курорт Вал Сени. Курортът тази година навърши 50 г. от създаването си през 1967 г., когато се обединяват две съседни ски зони в подножието на прохода Мон Сени (2083 м н.в.) на север и източно от него. Локацията е Горен Мориен Ваноаз – 37-километрова туристическа долина на френските Алпи, в известната област Савоя, граничеща с Пиемонт, Италия. В южна посока са италианските градове Суза, Бардонекиа и курорта Сестриере. Но за да дойдеш от там, през зимата задължително минаваш през прескъпия тунел „Фрежус” – 13 км срещу 55-65 € за микробус. Но, какво да се прави оттам е пътя за нас балканците. Добре е поне, че има промоционална цена за две посоки, стига да се върнеш до 8-ия ден включително. Има и добра отстъпка за коли, ако си купиш онлайн билета и ще се настаняваш около френския курорт Бриансон. Местните са разбрали, че ще им е от полза като срещу доказано настаняване, ти намаляват таксата за тунела. Френска му работа. За цени на нощувката във Вал Сени сега няма да говорим. Защото ние ползвахме преференциални условия като участници в 64-та среща на Международния ски клуб на журналистите (SCIJ). Срещата, наричана и Световно първенство за журналисти по ски се провежда ежегодно от 1955 г. насам, в различни дестинации. Имаше такава среща и в Мароко – в Атласките планини, и в Ерзурум – Турция. Тази година 8-членният български ски отбор се представи достойно: бронзов медал на гигантски слалом и сребърен в ски бягането класически стил на 5 км. И то в конкуренцията на традиционно силни в тези дисциплини алпийски и скандинавски колеги.

че това е най-добрият ементал изобщо: ароматен и еластичен, За ементалс де Савоа (IGP Emmental de Savoie) се срещат деликатен, чист тревисто-млечен аромат с плодови нотки мнения, и една че това е най-добрият ементал изобщо: ароматен и еластичен, идея по-малки дупки, т.е. очички. Питите са с впечатляващи размери деликатен, с чист тревисто-млечен аромат с плодови нотки една и тежат близо 70 кг, като всяка една изисква почти по 1000и литра идея по-малки дупки, т.е. очички. Питите са с впечатляващи мляко! Савойският ементал също е сред важните съставки на размери и тежат близо 70 кг, като всяка една изисква почти по 1000 литра савойското фондю. мляко! Савойският ементал също е сред важните съставки на савойското фондю.

Следващата 65-та среща на SCIJ е догодина у нас в Пампорово-Мечи чал. Представителките на предстоящите домакини Гергана Сулинаджиева и Виктория Заимова бяха на срещата във Вал Сени, за „ноу-хау”. Обещахме през 2018 г. да се представим още по-добре на пистите в родопския курорт. Както и да не се изложим пред чужденците и…на маса.

Кората се формира, като покриват питите със смес, наречена във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от саламура, суроватка и надробени остатъци от стари сирена, благодарение на която се оформят кората и най-външният слой.

За цени на нощувката във Вал Сени сега няма да говорим. Защото ние преференциални условия като участници в 64-та среща на СКИползвахме УЧИЛИЩА Международния ски клуб на журналистите (SCIJ). Срещата, наричана и Световно първенство за журналисти по ски се провежда ежегодно от 1955 г. насам, в различни дестинации. Имаше такава среща и в Мароко – в Атласките планини, и в Ерзурум – Турция. Тази година 8-членният български ски отбор се представи достойно: бронзов медал на гигантски слалом и сребърен в ски бягането класически стил на 5 км. И то в конкуренцията на традиционно силни в тези дисциплини алпийски и скандинавски колеги.

Вал Сени и по Великден предлага сняг като по Коледа, савойските деца приветстват непознатия турист с „бонжур”

Представителките на „Пампорово-Мечи чал” Гергана Сулинаджиева и Виктория Заимова дойдоха във Вал Сени да крадат занаят как се организира Международна среща на SCIJ

GEAR GUIDE

Кората се формира, като покриват питите със смес, наречена във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от Кората се формира, покриватостатъци питите със саламура, суроватка като и надробени от смес, стари наречена сирена, във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от благодарение на която се оформят кората и най-външният слой. саламура, суроватка и надробени остатъци от стари сирена,480 Всъщност, знаете ли, тази смес, морж, съдържа най-малко благодарение която сеи оформят кората и най-външният слой. различни видана бактерии точно благодарение на тях сиренето Всъщност, знаетемули, тази смес, Естествено морж, съдържа 480 узрява и вкусът разцъфтява! тези най-малко са от „добрите“ различни вида бактерии и точно благодарение сиренето микроорганизми, които обезвреждат развитиетона натях „лошите“. узрява и вкусът му разцъфтява! Естествено тези са от „добрите“ микроорганизми, които обезвреждат развитието на „лошите“. Реблошон и другите

Замалко да забравя: в тази част на Савоа правят и сурово сушени колбаси с бофор! Вкусът е чисто умами, или вкусът на най-вкусното – сурово сушено мляно говеждо, омесено с бофор.

Бофор е със светлозлатист цвят и, когато е много добре отлежал, в гладката му и стегнато-гъвкава твърда структура се усеща едва-едва далечна приятна зърнистост, като при пармиджано например – това е аминокиселината тирозин, която се образува при сложното преобразуване на белтъчините. Сещате се, онези фини зрънца, които толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите твърди сирена.

ВИДЕО

Автор: SkiMag

Her raporumun adı var, bu ad her zaman rastgele kuş gibi kafama çarpar ve artık çıkmaz. O ad yarışta tam hissettiklerimi anlatıyor, elbette saatlerce koşarken hissettiklerim de devamlı değişir ama yarıştan sonra özellikle o duygular içimde kalıyor. Bu raporun adı azıcık uzun olacak, yaşadıklarım da öyle çünkü.

“Uçurum kenarında dans ya da bu sefer evdeki hesap çarşıya uyacak hikayesi”

Geçen seneki yarışım planladığım gibi gitmediği için Alperle beraber finişe 43 saat 13 dk içinde ulaştık. Tam bir sene önce yoğun bir haftadan sonra uçakta giderken çok hüzünlü bir film izliyordum ve neredeyse çaresizlikten ağlayacaktım. İstediğim gibi koşmadım ve artık dönüşü yoktu. Buradasın, uçaktasın ve Alp Dağları’ na istesen de geri dönemezsin, dönersen de aynı yarışı koşamazsın ki. Seneye bekleyip ve olayları olduğu gibi kabul etmekten başka maalesef çarem yoktu. Aslında istediğim performansı sergilemediğim için değil yeterince mücadele vermediğim için üzgündüm. Hep kafamda keşkeler vardır: “Keşke dayansaydım, keşke müziği dinlemeyi deneseydim…” ve bu keşkelerin listesi bitmiyordu ama keşkelerin önüne geçemiyor maalesef insan.

27 Ağustos 2018 yılında, Cenevre uçağında yine bir taraftan hüzünlü bir taraftan da motivasyon dolu bir film izliyorum ve aklımdan geçenler: “Bu sefer ne olursa olsun sonuna kadar mücadele etmeye hazırım çünkü geçen senenin pişmanlığını aman aman bir sefer daha almayayım”. 🙂 Aklıma geldikçe tüylerim diken diken oluyordu.

Chamonix’ deki günler o kadar hızlı geçti ki, yağmurlu UTMB başlangıç noktasında kendimizi nasıl bulduk biz de anlamadık. Hava yağışlı olduğu için erkenden starta gitmemeye karar verdik, geldiğimizde ortam inanılmaz kalabalıktı ve kendimizi bu kalabalığın ortasına yerleştirdik.

Her zamanki gibi yarışın unutulmaz ve benzersiz ambiyansı… Alperle de bu sefer birbirimize söz verdik, ciddi bir sorun olmadıktan sonra beraber koşmayacağız ve birbirimizi beklemeyeceğiz.

Başlangıç noktasında olunca bir tarafım olmadığı kadar heyecanlı diğer tarafım ise üzerimde koskoca bir yük kalktığını hissettim. Neredeyse Temmuz ortasından beri ufak tefek hastalıklar peşimi bırakmıyordu, ya kulak ağrısı ya soğuk algınlığı. Hepsini de neredeyse antrenmanlarımı aksatmadan başarılı bir şekilde tolere etmeyi başardım. Temmuz sonu ve Ağustos başı Kaçkar Dağları’ nda Alperle birkaç günlük müthiş manzaralı bir koşu kampı gerçekleştirdik. Hem antrenman yaptık hem de yeni rotaları keşfettik. Aylarca düzenli ve iyice programlanmış antrenman, kendimi fazla yormamak için bu sene fazla yarış koşmama çabası, dengeli beslenme ve gerekli dinlenme yine de kendimi bir uçurum kenarında dans ediyor gibi hissediyordum. “Acaba yarıştan önce ya da esnasında hasta olacak mıyım?” düşüncelerini haftalarca kafamdan atamıyordum.

Yarış sabahı annemle uzun uzun konuştuk telefonla ve bana böyle bir güzel ayar çekti ki 🙂 telefonu kapatmadan dedi: “En zor hissettiğin anda beni arayabilirsin, saat kaç olursa olsun!” Böylece başlangıç noktasında dururken ok yaydan çıktı bir kere ve geri dönüşü yok derken start verildi ve koskoca insan dalgası bizi ileriye doğru götürdü.

Etrafımızda o kadar çok koşan vardı ki, kilometre süresince insanların desteği ve motivasyon inanılmaz. O kalabalıkta sanırım ancak 10 – 15 dk sonra koşabildim. Yarış saat 18:00′ da başladı ve ertesi sabaha kadar müzik dinlememe kararı aldım. Acele etmeden kendi tempomla gidiyordum, bir süre asfaltta koştuktan sonra stabilize yola bağlanıyoruz. Kimler beni geçiyor kimleri ben geçiyorum. Etrafımızda inanılmaz çok destekçi var herkes inanılmaz motivasyon veriyordu, zaten belli kilometreler bacaklarım değil de tüm insanların müthiş desteği beni götürdü. Tırmanışta kendimi fazla zorlamıyordum ne de olsa upuzun bir yol vardı önümde. İlk tepeyi aştıktan sonra ferahlanma zamanı geldiği gibi yağmur başladı, üzerimde zaten yağmurluğum olduğu için hızımı kesmeden inişe geçtim. Aslında inişlerde pek iyi sayılmam (2016 yılında dağlarda ayağım burkuldu, korkumu bir türlü yenemedim), ama inerken baya kişi geçebildim halbuki böyle hedefim yoktu sadece nabzıma ve tempoma göre ilerliyordum.

Saint-Gervais (21.55 km) istasyonuna vardığımda çabucak sularımı tazeledim, matarama izotonik ekledim, biraz kolamı içip, tüm çöplerimi atıp meyve ve peynir yiyip istasyondan ayrıldım. Tam giderken aklıma geldi ki bir şey eksik. Batonlarımı su alırken kenara koyup orada bıraktım, hemen dönüp daha dikkatli olmam gerektiğini kendime bir kez daha hatırlattım. Karanlıkta ve yağmurun altında (belli bir saate kesildi gerçi) ta Courmayeur’ a kadar tüm yaşadıklarım upuzun bir olay zincirine döndü: Sonsuz çıkışlar ve inişler; yolda gördüğüm bir sürü destekçi ve onların motivasyonları, o geç saatte ne kadar çok insan evi terk etti bu yağmurlu soğuk havada tanımadığı insanlara moral ve destek vermek için; kafamdaki müthiş konsantre ve odaklılık, kendimi programlamış gibiydim; önümde ve arkamda yüzlerce kafa lamba ışığı, sonu görünmeyen parlak dere gibi görünüyordu. Gece boyunca tüm hareketlerim otomatiğe bağlandı. İstasyonda çöpleri atma, suları ve izotoniği yenileme, çorba, ekmek, makarna meyve, çikolata canım o zaman ne isterse tüketme. Özellikle gece tüm istasyonlarda (nerede bulunuyorsa) ekmekle çorba içmeye çalıştım. Kontrol noktalarından birinde zorunlu malzeme kontrol edildi (yağmurluk, telefon ve alüminyum battaniyesi).

Güneş doğuşu ile Mt – Favre’ yi (70.29 km) geçerken karşılaştık. Buradan geçen sene geçerken kar yağışından sonra müthiş manzara vardı. Bu sene çoğu karşımdaki tepe, bulutlar ve sis ile gizliydi. Buradan Courmayeur’ a kadar yaklaşık 10 km kaldı. Birkaç delikanlı ile takılarak hızlı bir şekilde aşağıya indik. Elbette şehre inmeden meşhur Courmayeur köklü tozlu inişi.

Saat 08:01′ de istasyona ulaştım: Courmayeur (79.22 km). Yedek çantamı (drop bag) aldıktan sonra koskoca bir spor salonuna girdim. Bir sürü kişinin destekçisi vardı ben ise destekçisiz ordusuna katıldım. Önceden hiç yapmadığım bir şeyi yaptım, tüm kıyafetlerimi ayakkabımı dahil değiştirdim. Kendime psikolojik bir oyun, ben buradan yarışıma başlıyorum. Protein içeceğimi içip, yemeğimi yedim. Çantama yeni jelleri koydum. Çıkarken sularımı tazeleyip elime kahve alıp ve müziği açıp istasyondan ayrıldım. 2013 ve 2017 yıllarında burada çok uykum bastığı ve sürünerek ayrıldığım Courmayuer, bu sefer bambaşka bir anlam kazandı benim için. Her şeyin başladığı ve kendimle barışma noktası, buraya kadar kendimle yarışarak değil kendimle aynı yöne hareket ederek geldim. Elbette çok yorgundum ama bitkin değildim, aklımdan: “Offf ya daha 90 km koşulacak” değil, “Ne güzel kendimi gayet dinç hissediyorum ve müzik eşliğinde yolculuğum devam edecek” geçti. Başlangıçlarında 1041 sıradayken şimdi 568 sıralardaydım. “Birazdan bir tırmanış başlayacak müzik ile tam gaz devam”! 🙂

Gerçekten tam gaz oldu: Refuge Bertone (84.13 km) 518 sırada ve sonradan Refuge Bonatti (91.57 km) 510 sırada ulaştım. İnişten sonra Arnouvaz (96.67 km) istasyona ulaştım. Buradan sonra sert bir çıkış başlayacaktı ve çıktığım dağın tepesi o kadar rüzgarlı ki pantolon ve yağmurluk giyip istasyondan ayrıldım.

Bu çıkış hiç kolay olmadı, geçen senedeki sürünmelerim aklıma geldi. Ta zirveye kadar onlarla baş etmeye çalışıyordum “Düşsem de yarışı bıraksam” hep aklımdaydı. Biliyordum ki bu durum geçici ve sonsuza kadar sürmez. Tüm düşüncelerimi ve hislerimi bloke ettim. Önümde sadece bir patika ve ulaşacak bir tepe vardı – Grand Col Ferret (tam 101. 3 km). Bu kadar!

Havadan ve geçen binlerce kişiden dolayı iniş çok çamurluydu (CCC rotası da buradan geçti önceki gün).

Belli bir seviye indikten sonra hava ısındı, pantolonumu çıkarıp yağmurluğu rüzgarlıkla değiştirip bir sonraki kontrol noktasına doğru hızlandım.

La Fouly (110.89 km) istasyonu bir ayrı severim. 5 sene önce burada yarışı bırakmayı düşünürken geçen sene burada neredeyse kendimi bıraktım (burada benim için yarış yelek koşusuna dönüştü). Bu sefer gayet iyiydim, hatta önceki senelere bakarsak çok iyiydim. Hızlı bir şekilde geleneksel istasyon işlemlerimi hallettikten sonra yoluma koyuldum. Alper ile kısa bir telefon görüşmesi yaparken, bana UTMB’ yi erkeklerde kimin kazandığını anlatırken yolumu kaçırdım iyi ki destekçilerden biri bana seslendi.

Buradan sonra geçen senelere göre daha fazla arazi eklendi, sonradan her zamanki gibi müthiş masalsa kasabaları dolaştırıldı. Yarışta değil de kendimi masalda hissettim. Sokaktaki çocuklarla çak yaptıktan sonra yoluma devam ettim. Asfalt yoldan ormanlara tekrar girerken bir bakındım ki etrafımda kimse yok. 2000 koşucu üzeri katılımı olan bir yarış için bana bu durum bir garip geldi. “Neyse” dedim “Nasıl olsa yol belli”. Çıkıştan sonra yol nihayet beni en sevdiğim yerlerinden birine götürdü Champex – Lac (124.79 km). Geçen sene burada yediğim yaban mersinli turta rüyalarıma girip UTMB’ yi koşma sebebi oldu.

Başlangıç noktasından itibaren koşma sürem 24:12:58 oldu. İşe bak, ilk erkek bitirdi, birinci kadın bitirmek üzereyken biz hala patikalardayız! 🙂 Buraya kadar iyice pis vaziyette ulaştım ama umrumda değildi. Çantam ve montum jelle yıkandı ve tüm olabilecek renkleri içeriyordu. Çöplerimden arınır arınmaz hemen yemeğe geçtim: Bol şehriyeli ekmekli çorba, makarna. Hatta gönüllü, makarnayı koyarken sos isteyip istemediğimi sordu. İstemedim. Bu seneden itibaren makarnayı yemek istersen hem tabağı hem de kaşığı taşıyacaksın (bardak zaten her zaman zorunlu malzemeydi). Elbette bardağım yanımdaydı ama kaşığımı drop bag’ de bıraktım, yarışta daha çok sıvı ile beslendiğim için ihtiyacım yoktu. Böylece sossuz makarnamı ellerimle yedim. Çorbamı içerken şehriyenin bir kısmı üzerime döküldü ama bana ne! Ve nihayet bir sene beklediğim an geldi. Bir bardak çay alıp 3 yaban mersinli turta gömdüm, tam da gönüllüler yeni koskoca bir porsiyon çıkarttığında. Bir baktım yanımda bir yarışmacı erkek bir de ona destek veren eşi (muhtemelen) bana bakıyorlar. Ben de onların gözüyle kendime bakmaya çalıştım. Sürekli yemeklere gidip dönen, leş vaziyette bir kız, çanta jel kalıntı ile süslü, göğüs numarası üzerinde yaban mersinli reçeli. Otele ulaşınca yıkanırım derken istasyondan ayrıldım.

Saat 18:35 idi ve hava soğumaya başladı, kenarda oturup pantolonumu giydim, bir jel yeme ihtiyacı duydum ve insanların alkışı eşliğinde yoluma devam ettim. Kulağımda müzik ve önümde 3 büyük tepe. Hemen söyleyeyim bu yarışta sadece aydınlıkta müzik dinledim, hava kararır kararmaz müziği kapatıp etrafımdaki doğayı dinliyordum. Tırmanışa geçerken hava açıldı ve manzaranın keyfini çıkartım. İnişe geçerken hava kararmaya başladı, tam karanlıkta kalmadan hemen alın fenerimi taktım. Trient’ e (141.47 km) indiğimde kendimi gayet enerjik hissediyordum bu ana kadar uykum bile gelmedi. Buradan sonra çok bir sert tırmanış beni bekliyordu. Çıkarken bir yoldaş edindim ve dinamik bir şekilde tepeyi aştık. Zirvede sis vardı biraz alçalınca hava düzeldi. Nedense bu inişi geçen seneden çok iyi hatırlıyordum zemini dahil. Geçen sene aydınlıkta vardığım Vallorcine (152.43 km) bu sefer kapkara örtüsüyle saklandı, geldiğimde saat 01:00 civarindaydı. İki dakika durmadan istasyondan ayrıldım. Geçen sene gündüz geçtiğim yol bu saatte bambaşka gözümde göründü. Yolda gönüllüler arasında bizim Mehmet Kaşkır’ ı görmek bir harikaydı. Kendisinden rica ettim Alper’ e iletmesini Elena Chamonix’ e yaklaşıyor, kırmızı halı serilsin. 🙂

Finiş çok yakındı ama göründüğü kadar yakın değildi elbette, başka türlü yarış da eğlenceli olmayacaktı. Karanlıkta bir tırmanış daha başladı, sonradan zorlu arazide koskoca taşlarda yürüyerek aşağıya indirildi ve son çıkışa geçtik. Karanlıkta teleferiğin silüetlerini görünce benden daha mutlusu yoktu. Demek ki La Flégère (163.34 km) kontrol noktasına çok ama çok yaklaştık. Yaklaştık ama tırmanış yine de nefes aldırmıyor, birkaç beyle omuz omuza yola devam. İstasyondan geçtikten sonra artık son inişe geçiyoruz. Kafamda farkı farklı düşünceler ama özellikle bir tanesi içimi ısıtıyordu, finişe (“yatağa” oku) çok ama çok yaklaştım. Köklü – taşlı iniş, Chamonix’ e girişi ve ufak şehir turundan sonra CHAMONIX FİNİSH! 170 km, 10000 m irtifa kazanımı, 35:38:55, Genel Klasman – 361, Kadınlarda – 33, Yaş Kategorisinde – 17. Mont Blanc’ ın etrafında koskoca turu. Bana 3. kez finişi görmek izni verdiğiniz için kocaman teşekkürler DAĞLAR! Bu saatler neler düşündüm, neler kafamda döndü neler hissettim ve koskoca bir hayat yaşadım. Bu yarış esnasında kendime doğru o kadar derin bir yolculuk yaptım ki kendimi resmen yeniden tanıdım. Ve o yeni tanıdığım kişi tekrar bu start çizgisinde olup kendi zirvesini zorlamak istiyor (illa 30 saate yaklaşacak ya 🙂 ). Ben de diyorum ki: “Neden olmasın?” YETER Kİ İSTE 😉

Peki yarış boyunca annemi aradım mı? “Hayır” En zor anı beklerken en zor anı gelmeyip pas geçti. Elbette yarış boyunca zor anlarım ve inanılmaz yorgun hissettiğim dakikalar oldu ama ben onları kendimle barışarak çözmeye çalıştım ve her daim aklıma tutuyordum ki kimsenin değil tamamen kendim yarışımı yaşayıp kendime özel yolculuğu yapıyordum.

♥

Yarış gerçekleri. Fotoğraflar: Alper 🙂

Gelişim tablosu

Biraz koştuk 😉

DEV TEŞEKKÜRLER!

Onlar olmadan bu yarışa gelemezdim tüm COLUMBIA Türkiye Ailesi’ ne ve COLUMBIA Global Ekibine.

7/24 Bana destek veren bizim sevgili Kahveli Koşu Grubumuz, Columbia Montrail Koşu Grubu Ailesi ve beni takip eden ve bana pozitif enerjisini yollayan tüm sevgili dostlarıma.

Finiş’ te beni bekleyen Alper’ e (daha doğrusu Alper beni Chamonix girişinde bekledi), sevgili Dilem’ e ve Alp Bey’ e kocaman teşekkürler! Alp Bey ayrıca Chamonix’ ye ulaşmak üzere 35 saatlik tablosunu hazırladı onu kafamda tutup kendimi kontrol ediyordum. Yarıştan önce bana süre soruları geliyordu. 35 saati planladık ve evdeki hesap çarşıya uydu 😉 !

Beni kulak ağrısından kurtaran böylece antrenmanlarımı aksatmadan devam ettirebilen Seyit Hocama.

Yolumu aydınlatan fenerler için LEDLENSER Türkiye (kullandığım modeller: NEO6R ve H7R.2).

Vitamin desteği için VOONKA (Sambucus Nigra favorim 🙂 ).

Anılarımı çekebildiğim için SONY / ActionCam Türkiye.

Uludağ’ da beraber uzun antrenman yaptığımız Serdar Bey ve Alp Bey dostlarımıza!

♦♦♦

Kullandığım COLUMBIA ekipmanları (hepsini daha önce farklı yarışlarda kullandım ve bahsettim, burada ilk kez upuzun yarışta kullandığım malzemelerimden bahsetmek isterim):

Yağmurluk: OUTDRY EX GOLD SHELL KADIN YAĞMURLUK

Ayakkabı: BAJADA™ III KADIN AYAKKABI

Ve son olarak müzikten bahsetmek isterim, bu sefer bana eşlik eden:

Amir, Celine Dion, David Guetta, Sia, Dami Im, Indila, Ellie Goulding, Maroon 5, Maitre Gims, Clean Bandit, Jamie Woon ve Consoul Trainin.

Binlerce kişinin emeği olan benzersiz bir yarış!

nest...

33716 33717 33718 33719 33720

çamaşır makinesi ses çıkarması topuz modelleri kapalı huawei hoparlör cızırtı hususi otomobil fiat doblo kurbağalıdere parkı ecele sitem melih gokcek jelibon 9 sınıf 2 dönem 2 yazılı almanca 150 rakı fiyatı 2020 parkour 2d en iyi uçlu kalem markası hangisi doğduğun gün ayın görüntüsü hey ram vasundhara das istanbul anadolu 20 icra dairesi iletişim silifke anamur otobüs grinin 50 tonu türkçe altyazılı bir peri masalı 6. bölüm izle sarayönü imsakiye hamile birinin ruyada bebek emzirdigini gormek eşkiya dünyaya hükümdar olmaz 29 bölüm atv emirgan sahili bordo bereli vs sat akbulut inşaat pendik satılık daire atlas park avm mağazalar bursa erenler hava durumu galleria avm kuaför bandırma edirne arası kaç km prof dr ali akyüz kimdir venom zehirli öfke türkçe dublaj izle 2018 indir a101 cafex kahve beyazlatıcı rize 3 asliye hukuk mahkemesi münazara hakkında bilgi 120 milyon doz diyanet mahrem açıklaması honda cr v modifiye aksesuarları ören örtur evleri iyi akşamlar elle abiye ayakkabı ekmek paparası nasıl yapılır tekirdağ çerkezköy 3 zırhlı tugay dört elle sarılmak anlamı sarayhan çiftehan otel bolu ocakbaşı iletişim kumaş ne ile yapışır başak kar maydonoz destesiyem mp3 indir eklips 3 in 1 fırça seti prof cüneyt özek istanbul kütahya yol güzergahı aski memnu soundtrack selçuk psikoloji taban puanları senfonilerle ilahiler adana mut otobüs gülben ergen hürrem rüyada sakız görmek diyanet pupui petek dinçöz mat ruj tenvin harfleri istanbul kocaeli haritası kolay starbucks kurabiyesi 10 sınıf polinom test pdf arçelik tezgah üstü su arıtma cihazı fiyatları şafi mezhebi cuma namazı nasıl kılınır ruhsal bozukluk için dua pvc iç kapı fiyatları işcep kartsız para çekme vga scart çevirici duyarsızlık sözleri samsung whatsapp konuşarak yazma palio şanzıman arızası